Свободата на словото: как ни я отнеха в България

5
0
Свободата На Печата, Натиснете, Вестник

Свободата на словото означава никой да не казва на журналистите какво да пишат и говорят – държавата, собствениците, рекламодателите или началниците. Защо това не работи в България – Георги Лозанов анализира причините.

Свободата на словото като професионален инструмент за журналистите всъщност е нещо много просто и много трудно. Тя предполага никой друг, освен самите те, да не може да определя какво да говорят и какво да пишат.

Това, разбира се, е твърде непостижимо дори за развитите демокрации, та какво остава за нашата, която е на последно място по свобода на словото в ЕС.

Процесът на ограничаване на свободата на словото в основата си е икономически и е толкова по-стар, колкото е по-малък националният медиен пазар. Той е предизвикан от все по-очевидната невъзможност на традиционните медии да се издържат от своите читатели, слушатели и зрители. А причината за това, е че аудиторията намира сходно съдържание в интернет.

Първа и най-силно пострада хартиената преса. Тиражите се свиха рязко, а някои издания загинаха или бяха погълнати.

В радиото като че ли всичко е по-спокойно, но само на пръв поглед. Силата им е, че могат да излъчват рекламни пакети за цялата страна, но въпреки това цената на рекламата в тях падна до обидно ниски нива, което доведе до орязване на парите за програма. Радиото-с няколко изключения, вече не е журналистическа територия.

Двете национални частни телевизии засега се справят най-добре, но ви в тях под повърхността на екрана бушува криза. Това личи по свиването на журналистическите формати за сметка на развлекателните, но и по чисто финансови показатели.

Какво последва от всичко това? Големите чужди инвеститори напуснаха. И медиите бяха превзети от родните капитали, натрупани

Свободата На Печата, Натиснете, Вестник

в други бизнеси, тъй като самите медии не можеха да се издържат от собствения си бизнес. На този терен-по свое желание или по принуда, се пробваха почти всички публично известни едри собственици, последният от които е Кирил Домусчиев, купил именно НТВ.

Капитали, вкарани в медии, които не могат да се самоиздържат, за да имат възвращаемост, трябва да се пренесат от медийния пазар на пазара на влияние. Което значи да се използват за подкрепа на партии, за атака на конкуренти, за участие в хибридни войни. А за да може това да става, трябва не журналистите, а собствениците да казват какво да се говори и пише в техните медии.Така свободата на словото падна в икономически капан.

Изход има – обществените медии, които сами финансираме. А също и да дочакаме интернет да се превърне в медиа. Засега той още е един информационен битак, където има всичко, и където най-ловките продавачи на съдържание са троловете и инфлуенсърите. Тяхната цел е да подменят собственото ни мнение с тяхното.

Затова трябва да внимаваме.