ек-с-предупреждение-относно-мерките-към-всички-страни-членки

ЕК представи оценка за икономиката на ЕС и състоянието на реформите

0

Европейската комисия представи днес докладите по държави, в които се съдържа оценка на основните социално-икономически предизвикателства, пред които е изправена всяка страна от ЕС.

Докладите разглеждат състоянието на околната среда, повишаването на производителността, справедливостта и макроикономическата стабилност. За първи път се прави оценка на напредъка на държавите по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, като се отбелязват макроикономическите политики и политиките в областта на заетостта, които могат да допринесат за постигането на тези цели. Дава се оценка на предизвикателствата и възможностите за всяка държава, свързани с енергийния преход.

В докладите по държави се посочва, че равнището на безработицата продължава да се различава значително в отделните страни, а бедността и социалното изключване – да намаляват на фона на добрите условия на пазара на труда. Растежът на производителността остава предизвикателство, особено предвид демографските промени. Недостатъчните инвестиции, застаряването на работната ръка, недостигът на умения и несъответствието между търсените и предлаганите умения пречат на възможностите за растеж на икономиката, допълва комисията.

Държавите в ЕС имат много разнородни позиции по отношение на дълга и предизвикателствата, свързани с устойчивостта. Средно за ЕС държавните дефицити започнаха отново да нарастват. В някои държави настоящите високи равнища на държавния дълг създават уязвимост.

Включването на целите на ООН за устойчиво развитие е част от новостите в европейския семестър. Докладът за всяка държава съдържа обобщена оценка на напредъка на държавите в ЕС по постигането на целите за устойчиво развитие, както и приложение с резултатите по тези цели за конкретната държава и посоката през последните пет години. Напредък се отчита по почти всички 17 цели за устойчиво развитие.

Докладите по държави разглеждат регионите и областите, засегнати най-силно от енергийния преход. Те включват оценка на предизвикателствата на прехода и представят приоритети за получаване на подкрепа от Фонда за справедлив преход, за може никой да не бъде изоставен при полагането на усилия от ЕС за постигане на икономика, в която не се използват изкопаеми суровини.

Несигурната икономическа перспектива подчертава значението на реформите за увеличаването на възможностите растеж. В докладите по държави се прави оценка на напредъка в изпълнението на специфичните за всяка страна препоръки – съобразените с отделните държави политически насоки, които ЕК представя всяка година. В докладите по държави се посочва, че приетите миналата година препоръки са изпълнени в голяма степен в областта на финансовите услуги и политиките на пазара на труда. Изпълнението на реформите остава слабо в области като съревнованието при услугите и осигуряването на трайна устойчивост на обществените финанси.

Държавите от ЕС са постигнали поне някакъв напредък в изпълнението на около две трети от препоръките, отправени от въвеждането на европейския семестър през 2011 г. досега.

Процедурата за макроикономическите дисбаланси цели установяване, предотвратяване и преодоляване на дисбаланси, които биха могли да повлияят неблагоприятно на икономическата стабилност в дадена държава от ЕС или в целия ЕС. В доклада за механизма за предупреждение за 2020 г., представен през декември, бяха посочени 13 държави, за които трябва да се направи задълбочен преглед, за да се прецени дали са или може да бъдат заплашени от дисбаланси. В анализа се разглеждат сериозността на дисбалансите, тяхното развитие и ответните мерки на политиката.
Резултатит сочат, че в България вече не се наблюдават дисбаланси; в Гърция, Италия и Кипър се запазват прекомерните дисбаланси; в Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция все още има дисбаланси.

Комисията прие предложение за промяна на насоките за заетостта, които включват постигането на справедливи, прозрачни и предвидими условия на работа, подобряването на условията на труд на работниците през платформи, засилването на ролята на социалните партньори и необходимостта да се обърне по-голямо внимание на групите с по-ниски и средни доходи, що се отнася до справедливото заплащане, осигуряващо достоен живот.

Комисията прие петия доклад за засиленото наблюдение на Гърция. Очертано е заключението, че страната е постигнала добър напредък в изпълнението на специфичните ангажименти за реформи, поети за края на миналата година. Допълнителните мерки, които се изпълняват или обявяват от правителството, следва да бъдат приключени навреме за шестия доклад през май. Това изисква постоянна ангажираност от страна на гръцките власти, особено в областта на финансите, където е необходимо да се предприемат съществени допълнителни действия. Предстои докладът да бъде обсъден от Еврогрупата, без това да води до предприемане на мерки по отношение на дълга.

Очаква се през април държавите в ЕС да представят своите национални програми за реформи с подробно описание на целите за структурни реформи, и своите програми за стабилност (за държавите от еврозоната) или програми за конвергенция (за държавите извън еврозоната), в които определят многогодишните си бюджетни стратегии. Напролет ЕК ще представи предложения за нови специфични за всяка държава препоръки.