Уникален туристически пакет подготвя Радомир, съобщи в интервю за БТА кметът на общината Пламен Алексиев. Известният като столица на бозата град обмисля нова изненада, свързана с емблематичната за района напитка. Има идея за изграждане на Фонтан на бозата, който да бъде целогодишна атракция, със светлини, подобно на шоколадовите фонтани и тези с шампанско. Двата дни, в които се прави празникът на бозата, от фонтана ще се пие безплатно и до насита. Радомирци желаят да превърнат съоръжението в местна забележителност, която да привлича туристи целогодишно.
Заедно със сбирката в музейния комплекс „Стойова къща“, посветена на бозата, и единствения паметник на бозаджия в света, местните смятат да предложат на туристите неповторимо преживяване. Проблемът е дали ще успеем да заделим ресурс, притеснен е кметът. Общината разполага с 18 млн. лв. бюджет, няма финансови задължения, но, по думите на кмета, липсват инвестиции на държавно ниво и се налага всичко да се прави със собствени сили. Затова общинското ръководство обмисля поемане на ново задължение, ако се съгласи гражданството и Общинският съвет. Средствата са необходими, за да започне изграждането на най-важните обекти в общината, сред които първостепенно значение има инфраструктурата.
Радомир все още не черпи вода от язовир „Студена“, задоволява се от собствени водоизточници. Кметът обаче, се надява да продължи замразеното засега строителство на язовир „Раянци“, който би отговорил изцяло на нуждите на района. „Без язовир е работа на късмет. Задоволили сме всички потребности, но това е изключително рискова ситуация“ смята Алексиев. По думите му съоръженията са стари, тръбите са изгнили, водата непрекъснато се разлива, губи се 75 процента по трасето. Затова е необходимо да се изгради нов довеждащ водопровод, категоричен е Алексиев. Той призова и жителите на общината за повече търпение, когато се правят ремонти. Радомирци недоволстват, щом се разкопава, но няма друг начин да се смени тръбата, обяснява кметът.
Въпреки ограничителните условия, пандемията, дългия период, в който хората бяха поставени на изпитание, градът живее, похвали се Пламен Алексиев. По думите му, увеличили са се учениците и децата в детските градини, има голям интерес към купуване на имоти в Радомирско. Пришълците обаче, запазват софийското си, пернишко, дупнишко и т.н. жителство. Кметът съобщи, че големите предприятия се развиват, строят се нови халета. По думите му има интерес към безотпадни технологии, инвестиции в зелена енергия и др.
Жителите на общината много се надяват на бъдещия високоскоростен влак до София. Очакват жп инфраструктурата да раздвижи гара Радомир и да увеличи значението й като транспортен и логистичен център. Проектът засяга села, които никога не са попадали в жп коридора.
Радомир е много свързан със София. И сега доста радомирци пътуват и работят в столицата, сподели кметът.
Обсъжда се и изграждане на паметник на цар Гаврил Радомир в центъра на града. Все още обаче, няма консенсус относно мястото, на което да бъде ситуиран.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Г-н Алексиев, посрещате Деня на Радомир в условията на пандемия. Какво ще отсъства заради това от празника?
Отговор: Неминуемо е налагането на ограничения в условията на пандемия. Ще отсъстват традиционните за Деня на града – Димитровден, люлки, програми, скари. Ще има литургия, водосвет, две изложби, официално ще бъдат вдигнати флаговете на България, Европейския съюз и град Радомир. На специално монтиран екран пред общинската сграда ще се прожектира новозаснет филм за Радомир. Лентата показва направеното досега за града. В 21.00 ч. традиционната празнична заря ще озари небето над Радомир.

Въпрос: Наскоро имахте празник на бозата, на който огласихте идеята си за изграждане на Фонтан на бозата. Новината се прие с голям ентусиазъм. Бихте ли разкрили какво ще представлява това уникално съоръжение?
Отговор: Замисляме го от три години, но не можем да отделим ресурс. Радомир е известен като столицата на бозата. Напитката е емблема на града, която ние съхраняваме и се опитваме да развием. Фонтанът ще бъде атракция, със светлини, подобно на шоколадовите фонтани и тези с шампанско. Все още сме на етап идеен проект. Сигурно е, че в двата дни, в които се провежда празникът на бозата, от фонтана ще се пие безплатно боза до насита. Бихме желали да го превърнем в местна забележителност, която да привлича туристи целогодишно. Заедно със сбирката в музейния комплекс „Стойова къща“, посветена на бозата, и единствения паметник на бозаджия в света, който е в центъра на Радомир, смятам, че ще предложим уникален туристически пакет. Общината има и други забележителности, които можем да покажем. Проблемът е дали ще успеем да заделим ресурс.

Въпрос: Бюджетът на общината расте и вече достигна 18 млн. лв., нямате задължения.
Отговор: Общината няма финансови задължения. Единствено за оборотни средства ползваме овърдрафт в размер на 275 000 лв. Изплатили сме и новата болнична сграда, проекта за саниране и енергийна ефективност на училищата и детските градини, изцяло обновихме ОУ „Христо Смирненски“. На стадиона всички седалки са сменени, правим нови кабинки, козирки, поливна система, всичко се финансира от общината. Де факто, в момента обмисляме поемане на ново задължение, защото нямаме никаква инвестиция на държавно ниво. Ще трябва да опитаме със собствени сили, ако се съгласи гражданството и Общинският съвет, да поемем дългова програма и да започнем изграждането на най-важните обекти, като инфраструктурата например. Дано не се наложи ние да правим и водопровода.
Въпрос: Водната криза от Перник се пренесе в Радомир.
Отговор: Това е изкуствено напрежение. Все още няма решение на МОСВ да ползваме вода от язовир „Студена“. Възстановени са само унищожените измервателни уреди и съоръжения.

Въпрос: Може ли Радомир без язовир „Раянци“, чието строителство се проточи много дълго и не се знае докога?
Отговор: Образно казано, не. Язовир „Раянци“ е спасението, ние трябва да имаме язовир. Не може да сме зависими и да черпим непрекъснато вода от помпажи. Без язовир е работа на късмет. Задоволили сме всички нужди, но това е изключително рискова ситуация, защото ще дойде зимата, не може да правим ремонти. Хората трябва да са наясно, че това са стари съоръжения, изгнили тръби, излезли от употреба, водата непрекъснато се разлива. Реално разчитаме единствено на помпажната вода от каптажите „Опалово“, „Сиреняците“ и събралото се в „Извора“, което е изключително недостатъчно.

Въпрос: Това значи ли, че сте обречени на воден режим?
Отговор: Не се ли направи ремонт на довеждащия водопровод, не намалим ли доказаните при обследване 75 процента загуби, режимът е неминуем. Пък и радомирци трябва да бъдат по-търпеливи, както перничани. Перник е за пример, толкова дълго хората нямаха вода, сега целият град е разкопан, но гражданите се държат мъжки. Всички виждат, че това е за добро, стегнали са се и не мърморят. А тук като се разкопае, веднага започват да ми се обаждат граждани. Няма друг начин да се смени тръбата. В кв.“Върба“ не можаха да преглътнат поставянето на 800 м тръба, късаха кабелите, чупиха кранове. А беше наложително, защото живеещите във високите части на квартала нямаха вода. На ул.“Люлякова“ садиха цветя върху разкопаното. Нали трябва да се смени тръбата, да се монтират сградни отклонения, хидранти и т.н. Сега, като е направена и е хубава улицата, никой нищо добро не казва. Пришълци пенсионери в кв.“Гърляница“ пък искаха щом те нямат вода, да бъде спряна на целия град. Затова настоявам да се изготви дългова програма, да се разпространи сред гражданите и те да кажат какво искат да се направи.

Въпрос: Увеличава ли се населението на Радомир предвид близостта до София?
Отговор: Въпреки ограничителните условия, пандемията, дългия период, в който хората бяха поставени на изпитание, градът живее. Открихме нова група в детската градина. Учениците се увеличиха, броят на жителите обаче не расте. Изкупиха се много апартаменти в Радомир, вече е трудно да се намери жилище, има интерес и към селата. Пришълците обаче, запазват софийското си, пернишко, дупнишко и т.н. жителство, а децата им учат тук. Те идват тук да работят и оставят децата в училищата и детските градини. Радостно е, че големите ни предприятия се развиват, строят се нови халета, една фирма дори прави нов завод, който е огледало на съществуващия. Има интерес към безотпадни технологии, инвестиции в зелена енергия и др.
Много се надяваме на бъдещия високоскоростен влак до София. Очакваме жп инфраструктурата да раздвижи гара Радомир и да увеличи значението й като транспортен и логистичен център. Радостно е, че проектът засяга села, които никога не са попадали в жп коридора.
Радомир е много свързан със София. И сега доста радомирци пътуват и работят в столицата, харчат основно парите си там.

Въпрос: Активно работите по озеленяването на града.
Отговор: Това е нещо, което ще остане. Много е хубава зелената зона по ул.“Райко Даскалов“ и паркът. Почти три месеца работихме в горната част на парка. Хората видяха, че не може там да си изхвърлят боклука. Ние изкарахме отпадъци, складирани там 25 години. Сега сме подравнили терена, окосили. Всички искат нещо да се случи, но само гледат отстрани. В обявените дни за национално почистване излизат само общинските служители и партийни активисти. А може всеки да направи нещо пред къщата си, без да идва на площада.

Въпрос: Какво се случва с емблематичната за града и района хижа „Орлите“ в Голо бърдо?
Отговор: Ще я предложим отново на концесия. Няма друг вариант, не можем да я издържаме и да я развиваме, пък и не ни е работа да се занимаваме с това. Пътят до хижата е направен, но не можем да развиваме туризъм. Пет години се съдихме с туристическото дружество „Орлите“ относно собствеността на хижата. Спечелихме делото. Сега им дадохме хижата в планината Колош над село Извор, но и нея я съсипаха. Катастрофално е стопанисването им на хижа „Орлите“. Всичко е разбито – кухня, печки, хладилници, витрини. Все едно не са туристи.

Въпрос: Ще има ли паметник на цар Гаврил Радомир?
Отговор: Огромен въпрос е къде ще е ситуиран паметникът и в какъв размер ще бъде, все още нямаме консенсус. Конкурсът се забави, много разчитаме на нашия съгражданин проф. Евгени Кузманов. Надявам се все пак да се случи и да бъде част от обектите на културно-историческия туризъм, които общината възнамерява да предложи.